Показват се публикациите с етикет "Блога на гости и гости на блога". Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет "Блога на гости и гости на блога". Показване на всички публикации

сряда, 3 април 2019 г.

ЗВЕЗДНА ВЕЧЕРЯ - Годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител за 2018 год.

















Скъпи приятели и читатели, блога ми "Манджичките на Jolie" и тази година е номиниран за Годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител за 2018 година. https://kulinarninagradi.com/


Този път блога е отличен в категория "Жител на света".Щастлива съм от този факт,защото се стремя да показвам именно рецепти от различни страни,за които не е необходимо да пътувате до там,за да им се насладите.

Гласувайте за мен като влезете на линка по-долу.Необходима е регистрация в портала на Блоговодител,тя отнема броени секунди,ако нямате такава.Дайте своя вот за "Манджичките на Jolie"!


Номинация в категория "Жител на света" - 
https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/

Ако имате въпроси или проблем при гласуването,моля да се свържете с мен,за да ви окажа помощ!


Благодаря на всички,които дадоха своя вот за "Манджичките на Jolie"!

  

   



четвъртък, 14 март 2019 г.

"Манджичките на Jolie" в пролетното издание на сп."Рецепти за здраве"






Скъпи приятели и читатели, блога ми "Манджичките на Jolie" и тази година е номиниран за Годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител за 2018 година. https://kulinarninagradi.com/


Този път блога е отличен в категория "Жител на света".Щастлива съм от този факт,защото се стремя да показвам именно рецепти от различни страни,за които не е необходимо да пътувате до там,за да им се насладите.

Гласувайте за мен като влезете на линка по-долу.Необходима е регистрация в портала на Блоговодител,тя отнема броени секунди,ако нямате такава.Дайте своя вот за "Манджичките на Jolie"!


Номинация в категория "Жител на света" - 
https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/

Ако имате въпроси или проблем при гласуването,моля да се свържете с мен,за да ви окажа помощ!


Благодаря на всички,които дадоха своя вот за "Манджичките на Jolie"!









четвъртък, 31 май 2018 г.

Сладкишчетата на Jolie в сп."Идеален дом"




Списание ,,Идеален дом,, #260 май 2018 :) #идеалендом https://www.facebook.com/idealendom.bg/
Благодаря на екипа за поканата и на Мила Иванова за прекрасното представяне на Сладкишчетата на Jolie! <3
За мен е изключителна чест мои авторски рецепти и снимки да бъдат на страниците на това елитно издание! :)
В броя може да откриете още:
https://www.24chasa.bg/idealendom/article/6865529





 

неделя, 15 април 2018 г.

Интервю за Блоговодител - Годишни награди за кулинарни блогове 2017

Блогът на Ирина Андреева Jolie Манджичките на Jolie е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Ирина Андреева се състезава в следните категории: Гозбите на баба – Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня; Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство; С аромат на ванилия – Най-добър блог с печива и десерти.

Гордея се с всяко внимание, което ми оказват читателите

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Ирина Андреева и съм на 30 години. Псевдонима Jolie използвам още от ученическите си години. Родена съм, израснах и живея в гр. Тетевен. През 2006 година завърших кулинарна паралелка в Ловеч. Тогава ми харесваше да готвя, но все още не бях влюбена в кулинарията:) По стечение на обстоятелствата не отидох да уча висше по специалността и никога не съм практикувала професията си. Веднага след това започнах работа като продавач-консултант в семейната фирма за търговия с пресни плодове и зеленчуци. Вече 12 години с баща ми сме един екип. Благодарение на него не познавам нищетата и какво е да трепериш за работата си, за заплатата си и т.н. Минусите на това да имаш собствен бизнес в този занаят е минималното свободно време, тежката хамалска работа и да гледаш как хората си почиват на празници, а ти работиш за тях, двойно повече от обикновено. :)
Воденето на кулинарен блог е единственото ми хоби. Всяка свободна минута, всяка мисъл и интереси са ми свързани с храна, готвене, продукти, книги, списание, блогове, снимки… Не че нямам и други интереси, но това е моята страст, нещото, което ме прави щастлива :) Не ми е скучно да се занимавам само с това. Готвенето е толкова разнообразно и интересно занимание, че всеки дръзнал да го погледне не само от нуждата да се храним ще се заплени. Чрез него разведрявам ежедневието си, почивам си от напрегнатия ден. Всеки път очаквам нещо повече от себе си, нещо ново, което ще изненада самата мен :)

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Преди да създам блога си, направих албум във Фейсбук профила си само със снимки. За това ме вдъхнови моята най-добра приятелка, която си беше качила няколко ястия и идеята много ми хареса – да покажеш какво си сготвил. След около година създадох страница във Facebook, в която събирах рецептите си от 2012 г. От там се родиха „Манджичките на Jolie“. Нямах никаква представа колко много хора като нея и мен снимат храната, която готвят и после я споделят. Започнах да получавам много харесвания, запитвания за рецептите ми, включих се в няколко конкурса. За моя изненада спечелих някои от тях. Рецептите ми бяха обикновени, не проявявах много креативност, а за снимане имах само едно дигитално апаратче и щраквах вечер чинията на лампа. Две години след това открих случайно, че мога да си направя блог. Вписах няколко рецепти, но не продължих. Винаги съм си мислела, че блогове водят само хората, които правят страхотни снимки, имат различни и интересни рецепти от тези, които ядем всеки ден и могат да изпишат цял роман с история преди съществената част. Изобщо не бях наясно с нещата. Дадох нов живот и вкус на блога си през март 2017 г. Имах нужда да подредя рецептите си по етикети, да е всичко прилежно и леснодостъпно за читателите, защото определено това най-много липсваше в страницата ми. Интересите ми относно самите рецепти се промениха, вече водех кулинарна рубрика в един сайт и във вестник. Исках да показвам по-качествени материали на читателите. Исках да съм като тези кулинари, на чиито снимки ахваш и ти се дояжда веднага. Знаех, че мога, просто ми трябвае време, за да го постигна. С хонорарите от рецептите си купих фотоапарата, за които винаги съм мечтала. Исках да си го взема именно със средства изкарани само от готвенето. И успях! Дори вече имам доста апетитни кадри на последните рецепти, с които много се гордея:)

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Традиции не мога да кажа, че имаме вкъщи, защото още на 16 станах домакинята у нас. Не съм живяла и с баби и дядовци. На празници приготвям всичко набързо след работа или от предната вечер. Дори на най-натоварените Коледни и Великденски обаче, трапезата е подредена както си му е реда, пък било то и чак в 22 часа. Не мога да си позволя да взема нещо готово или да не меся питка тогава. Задължително напролет си правя сладко от ягоди и винаги имам от него в мазето. Неделната закуска е много важна за мен, защото това е единствения ден от седмицата, в който закусваме вкъщи, макар да е винаги към 12 часа. Готвя още от много малка, защото така се налагаше. Със сестра ми често ние приготвяхме вечеря за родителите ни, които бяха постоянно на работа. Спомням си ястие, което правехме най-често -картофена манджа на фурна. И до днес ми е любима. :)

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Да готвя ме е научила майка ми – като съм я гледала и ми е показвала някои неща. Със сестра ми сме правили доста експерименти. В училище часовете по практика ми бяха любими и нямах търпение да мине теорията. Най-много умения и техника обаче съм натрупала сама, след като започнах да снимам манджите си. Кулинарните книги, списанията и основно интернет имат заслуга за това, което мога и знам. Надявам се да съм предизвикала у някого интерес към готвенето, следейки моите рецепти. Малката ми племенница, която е на 4 години, няма търпение като дойде у дома да вземе нещо и да си бърка, да готви въображаеми супи. Един път ми помага да пълним чушки с яйца и сирене. Много и беше интересно. Но то си е и в кръвта й. Всички в рода ни готвят много вкусно.:)

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на кулинарен блог ми дава свобода. Приготвям това, което харесвам и когато си поискам. Готвя в моята си кухня. Представям ястието както пожелая и снимането ми доставя не по малко удоволствие. Значимо е, полезно е и ме разтоварва от ежедневните тревоги. Учила съм за готвач, но никога не бих работила като такава, защото между професионален и любител готвач разликата е огромна. Не си се представям затворена на едно място и да готвя всеки ден по едно и също меню. Чрез блога си „пътувам“ постоянно. Всеки дръзнал да влезе в него ще сподели моите вкусни екскурзии:) Не пиша уводи към рецептите си, за да може всеки сам да създаде собствена емоция от избраната рецепта.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Преди споделях почти всичко, което сготвя, и това се харесваше на читателите. Харесването обаче се свеждаше до това, че те обичат да си похапват даденото ястие, а не че са открили нещо ново, което да опитат и им е интересно. Наскоро се промени изцяло виждането ми за това какво искам да представя на читателите. Започнах да готвя по-интересни ястия, да изпробвам нови и непознати за мен продукти, да ги представям по много по-красив начин и само тях да споделям. Няма смисъл да качвам рецепта за таратор например, ако в него няма нещо интересно и креативно. Вдъхновението ми за нова рецепта може да дойде от самия основен продукт, от някоя подправка, от приборите или пропсовете за сниката… Ако не мога да представя някое ястие така както искам, не го приготвям изобщо.:) Имам вече безброй каренца и покривки, прибори, които ползвам само за снимки, един куп дъски и подложки, фонове… Дори само според тях избирам какви рецепти да представя.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Всички моменти помня, откакто започна всичко. Има и такива обаче, които така разтърсват живота ти, че се чудиш истина ли е, сънуваш ли? Запознанството ми с Йоли, екипа й от „Домашна кухня с Йоли“ и възможността да вляза в нейната кухня от предаването, да помагам в приготвянето на вечерята, на която бяхме специални гости с моя приятел, са незабравими моменти. След това се видяхме още два пъти. В Йоли има нещо магично и се радвам, че я познавам. Тя дава такава позитивна енергия, каквато цял живот не би могъл човек да събере:) Срещата и готвенето заедно с Рудолф ван Веен в София пък, е повече от сбъдната мечта. До един момент го гледах и му се възхищавах само от екрана, а в следващия – готвя с него. Не може да се опише с думи това изживяване. Гостуването на шеф Манчев и шеф Шишков, благодарение на моите продукти. Готвих на благотворителен коледен търг заедно с децата от Дневен център за лица с увреждания в Тетевен по покана на тяхната директорка Бранимира Павлова. Два месеца се подготвях какво да представя заедно с децата. Купих си всички материали и продукти, занесох си собствената печка даже. Тази светлина и искрица в очите на тези слънчица е най-голямата награда за всичко, което съм направила до сега. Всеки трябва да изпита поне веднъж в живота си тази емоция. Чувствах се като най-специалния човек. Всички ми се радваха, прегръщаха ме и имаха голямо желание да готвим заедно:) Всички публикувани рецепти в различни вестници, списания и книги, представянето на блога ми в любимо кулинарно списание и моя снимка на корицата са моменти, за които си струва да живееш. Моментът, в които разбрах, че съм номинирана за блог на годината е голямо признание. Всичко значи много за мен, защото знам какво ми е коствало, за да ги имам всички тези спомени и с колко любов съм приготвила всяко ястие, за да ги заслужа.

Сладко или солено?

И двете по много :) Все пак съм зодия Телец :)

На кокал или с корен?

Предпочитам всичко с корен, но ако трябва да е на кокал, нека да е свинско:)

В какво се състои радостта от храната за теб?

Всеки един детайл, текстура, аромат, визия, поднасяне… За мен е важно как изглежда храната. Ако трябва да изям нещо любимо на тъмно, няма да мога да му се насладя пълноценно. Вкусът обаче за мен е толкова от значение, че рядко заменям любима марка с друга. Обичам да казвам, че вкусовете на хората са точно колкото самите тях. Аз например не мога да ям домашно сирене и мляко, ако ще да са най-вкусните на света. На мен не ми харесват и точка. :)
Радост ми носи още идеята какво ще сготвя за вечеря. Подбора на продуктите, самия процес на подготовка, същността на готвенето, сервирането и насладата от вкусната порция. Всичко ме радва. Храната е двигателя на света. Дори не мога да определя какво повече обичам-да ям или да готвя :)

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На моя любим. Няма по-мил и добър човек от него. Той е винаги до мен и ме подкрепя безусловно за всичко. Готов е да ме изслуша дори за стотен път, когато му обяснявам за новите си цели и постижения, за всички рецепти, за идеите за снимка и т. н. Дегустира моите експерименти, търпи липсата ми на внимание, заради ангажираността ми в малкото свободно време, което имам за моето хоби. Знае, че съм щастлива, когато правя това, което обичам. Понякога ме мъмри, че не се наспивам, за да пиша рецепти по малките часове, но времето лети, а музата трябва да се сграбчи.
Ще я посветя и на майка си, разбира се. Тя ми дава тази вътрешна сила да успявам, да не се предавам, да гледам само напред, да вярвам в себе си и да постигна всичко, за което мечтая. Тя е винаги с мен, тя е в сърцето ми и ме води по правилния път. Когато я загубих внезапно (тя беше едва на 34 години) някак си започнах да изживявам нещата прекалено насериозно. Придавам на всичко голямо значение, защото най-важното вече го няма и искам да компенсирам липсата. Спрях да правя дългосрочни планове, защото се страхувам дали ще дойде утре и се боря за всичко на всяка цена. Тя не можа да остави на мен готварска тетрадка и това много ми тежи. Иска ми се да пресъздам нейните гозби, но не си ги спомням.
Ще я посветя и на моята най-добра приятелка. Тя е съкровището, което открих преди 16 години чрез обява за запознанства. От тогава до днес с нея сме задно в радост и тъга. За нас разстоянието не е от значение и това, че сме се виждали един единствен път на живо е само доказателство, колко силно и истинско може да бъде едно приятелство. Стотиците й писма, чрез които си кореспондираме и до днес, са най-ценните ми вещи вкъщи. Тя ми е единствена, тя е част от моето семейство. Тя първа научава идеите ми, на нея първа показвам повечето снимки преди да ги пусна в блога. Тя е отлична домакиня и страхотна готвачка. Първия екземпляр ще е за нея. :)
Не на последно място ще я посветя и на баща ми и сестра ми, които обичам безкрайно.
Един ден „Манджичките на Jolie“ ще бъде красива кулинарна книга, която ще носи в домовете на хората наслага и удоволствие от готвенето. Знам, че някога ще се случи!

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордея се с всяка една рецепта. Струва си всяко едно включване на фурната. Всяка кулинарна инициатива, в която съм се включила, ми е донесла само ползи, дори на моменти да не ми е изглеждало така. Спечелила съм до момента над 100 кулинарни конкурса и от всеки освен материална награда си взех и незабравими емоции, приятели, нови умения, още по-силен дух и хъс. Гордея се с всяко внимание, което ми оказват читателите. Познати и непознати ме поздравяват и питат кога ще има нещо ново. Гордея се, че около мен има само хора, с които се обичаме взаимно, живи и здрави сме и това ми стига да съм най-щастливата жена на света.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Когато се захванах да правя френски макарони за първи път, прочетох един куп различни рецепти, статии за трикове, съвети… Но нали съм голям инат и си казвах, че не ми се вижда никак трудна тая работа и сякаш се превъзнасят, че е нещо много сложно. Реших да не спазя това, да не спазя онова и така 4 последователни вечери. Естествено, всички опити бяха провал. Освен спуканите черупки и такива без крачета, имаше случай на смес, която стоеше на вода и след час печене. Пълен ужас. Имах останало бадемово брашно колкото за още една проба и на петата вечер вече си казах, че за да успея, не трябва да се правя на ударена, ами да спазвам всичко. Забърках сместа, шприцовах, изчаках да засъхнат и ги пъхнах във фурната. Хора, толкова много се молех да се получат, че вероятно и в църква така не съм се молила. Седях и гледах втренчено през прозорчето розовите кръгчета и в момента, в които се образуваха крачетата направо се разплаках. Толкова бях щастлива. От този момент това е десертът, които съм направила най-много пъти и ми доставя най-голямо удоволствие при приготвяне. Помнете – четете внимателно и следвайте стъпките на всяка рецепта. Ще видите колко лесно може да бъде и най-капризното ястие. Не се отказвайте след провала, никога!

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Гордея се с всички ястия, които съм приготвила, защото всяко едно е безумно вкусно. Ще ви представя именно рецептата за гореспоменатите френски макарони, защото тя ме научи да вървя напред, да не се отказвам, да експериментирам, да избирам трудното, защото то е най-сладко. Бъдете здрави! :)


Френски макарони с черен шоколад и малини


Необходими продукти:

60 г (около 2 бр.) белтъци
50 г бадемово брашно (пресято поне 3 пъти преди меренето)
115 г пудра захар (пресята 3 пъти)
40 г кристална захар
щипка сол
червена сладкарска боя
за пълнежа: 100 мл сладкарска сметана
100 г черен шоколад
конфитюр от малини

Начин на приготвяне:

Измерете добре всички продукти. Белтъците отделете от жълтиците поне 3 дни преди приготвянето на макароните и оставете в хладилник в кутийка. Извадете преди приготвянето, за да станат на стайна температура.
Пресейте заедно пудрата захар и бадемовото брашно. В чиста и суха купа разбийте белтъците на пяна с щипка сол на средни обороти на миксера.
Увеличете оборотите и постепенно, без да спирате, добавете малко по малко кристалната захар.
Разбийте, докато получите лъскави белтъци с не много твърди върхове.
Добавете сладкарската боя и разбийте отново. Не прекалявайте, защото иначе макароните ще са много чупливи.
Към разбитите белтъци започнете да добавяте на три пъти бадемовото брашно с пудрата захар, като бъркате със силиконова лопатка.
Бъркането става по метода наречен макаронаж или фолдинг. Загребвате смес и минавате с лопатката по стената на купата, завъртане и притискате сместа в средата към дъното и изтегляте към вас. Повторете няколко пъти, докато поемете всичкото брашно и сместа стане гладка. Трябва да се стича по бъркалката, но да е гъста. Не прекалявайте с бъркането, за да не спаднат прекалено белтъците.
Напълнете сместа в пош с кръгъл широк накрайник.
Щприцовайте кръгчета с големината около 4 см диаметър върху застлани с хартия за печене две големи плитки тави. Оставете разстояние между тях или използвайте специална силиконова подложка за макарони.
Оставете да починат поне за час, докато хванат коричка отгоре и не лепнат при пипане. Времето зависи от влажността на помещението.
Печете макароните в загрята фурна по средата за 15 минути на 150 градуса. Не затваряйте плътно вратичката, за да излиза влагата. Поставете дръжката на дървена лъжица за улеснение.
Готовите макарони трябва да образуват поличка след печене или крачета, които не бива да са с диаметър по-голям от самата основа.
Оставете да се охладят и отлепете внимателно от хартията.
Пригответе ганаша, като разтопите на водна баня шоколада и сметаната.
Разбъркайте добре и оставете да се охлади. Изсипете в пош.
Сортирайте макароните две по две еднакви по големина.
На дъното на едната сложете в средата малко малинов конфитюр и щприцовайте ганаша по края на черупката. Слепете с втората. Така процедирате и с останалите.
Оставете в хладилник за 24 часа преди да ги хапнете, за да могат да омекнат и да поемат от крема.



публикация от 12.04.2018
Блогът на Ирина Андреева Манджичките на Jolie е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:
Блогът се индексира в Блоговодител от 14.03.2017. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Манджичките на Jolie на Ирина Андреева

четвъртък, 8 март 2018 г.

"Манджичките на Jolie" гостуват на сп."Рецепти за здраве"


Още една мечта е реалност,още една цел е покорена,имам още един повод да се гордея!
Днес 08.03.2018 г. гостувам на любимото кулинарно списание "Рецепти за здраве" по покана на страхотната Мила Иванова Благодаря и още веднъж за милото отношение и невероятната емоция. Благодаря за прекрасните думи,с които представи мен и блога ми.
За мен е чест моя снимка да краси корицата и шест рецепти да бъдат на страниците на броя. 
Въпросите от интервюто бяха повече от интересни и с радост споделих с читателите вълненията си в кухнята.






ИРИНА ОТ МАНДЖИЧКИТЕ НА JOLIE:СЛАДОЛЕДЪТ ОТ СЛАДКИ КАРТОФИ СЕ ОКАЗА СТРАХОТЕН

Тя е поредния кулинарен блогър,които ни гостува и от когото можем да почерпим чудни идеи за нашата трапеза.Само дето у Ирина има нещо повече от кулинарна страст и умения.У нея има великанска любов към храната  и живота,които дори през призмата на дигиналното общуване могат да стигнат до всекиго и да бъдат заразно вдъхновяващи.Ирина е само на 29 и живее в малко китно градче.Когато надникнете обаче в блога й ще ви се стори,че това момиче обикаля света - събрала е рецепти от близо и далеч и с такъв заряд надгражда себе си,сякаш е на път наистина да покори неподозирани върхове.Тя е от онези младъ българи,които в своя устрем и красива амбиция нямат време за мрънкане.Ще ви приласкаят с ароматна копривена каша,ще ви очудят със сладолед от сладки картофи и ще зарадват окото ви с елегантни фотографии.Няма нужда да ходите до Тетевен,за да ви се случи всичко това.Може просто да погостувате на блога й.

1. Разкажи за себе си и с какво се занимаваш извън кулинарията?
-Живота ми извън кухнята е свързан също с храна.Завърших кулинарна паралелка,но не съм практикувала професионално.От 12 години съм продавач-консултант в семейната фирма за търговия с пресни плодове и зеленчуци.През целия ден съм заета и буквално само вечер съм вкъщи.Работата не е никак лека и съчетава голямо познание за съхранение на продуктите,много хамалски труд и железни нерви за работа с хора.Хобито ми дава възможност да избягам от рутината на ежедневието в малкия град.Обичам да си бъда вкъщи и да гледам романтични филми :) Фотографията ме влече,предимно на храна.

2. Ти си много млад човек, кога се запали да готвиш и как се случи това? Може ли да си спомниш първите си опити около печката?
-Готвя откакто се помня.Заради заетостта на родителите ни,на мен и сестра ми ни се налагаше от много малки да си готвим,когато нямаше нещо готово за ядене.Често ние приготвяхме вечерята.От дете си имам голям апетит и не си падах по намазани филии,а обичах готвено.Първото нещо,което се научих и правех най-често беше картофена манджа на фурна.Семпло,но много вкусно.Месех и содени питки.На 16 години загубих майка си и се наложи да стана домакиня още тийнейджърка.Никога обаче готвенето не ми е тежало.Единствено съжалявам,че нямам мамина тетрадка и не мога да възпроизведа вкуса на нейните ястия,които вече едва помня.Не съм живяла и с баби,за да се уча от тях.

3. Как се разви блогът ти от първия момент до днес? Как се развиха твоите способности и променят ли се вкусовете и интересите ти в кулинарията?
-Създадох Манджичките на Joliе като фейсбук страница преди 6 години.Малко след това направих и блога,но не пишех там.Преди година реших да го превърна в местенцето,което винаги съм искала да имам и събрах всичките си налични рецепти.Започнах да обръщам повече внимание на това да представям по-интересни ястия с качествени снимки.Ако преди щраквах набързо всичко,което ям,то сега приготвям рецептите си специално за блога.Наред с това и навиците ми към по-здравословно хранене се промениха.Все повече се интересувам от непознати за мен продукти и вкусове.Искам да опитам повече подправки,които да се науча да прилагам в собствени рецепти.Залагам на чуждата кухня,защото ми е интересна,дава ми възможност да опозная света без да пътувам.

4. Вълнуват ли те принципите на здравословното готвене и какво знаеш за тях? Например за мазнината, в която се готви, за съхранението на продуктите, за съчетаването им и т.н.?
-Интересувам се непрекъснато.Не е нужно да се готвят само модерни суперхрани,за да бъде ястието здравословно обаче.Готвя разнообразно и минава доста време преди да повторя дадено ястие.Рядко пържа,употребявам много зелении,ядем целогодишно пресни салати.Наскоро научих как се прави Гхи и това е много добър начин да използвам любим продукт,но преработен в домашни условия и превърнат в негова по-полезна алтернатива.Не се запасявам с много храна в хладилника,а пазарувам всеки ден.Изключение правят продуктите от сухия шкаф- ядки,семена,шоколад...Плодовете и зеленчуците са ми на разположение винаги. :)

5. Създаде ли рецепти, повлияни от общия тренд за здравословно хранене и кои от тях се оказаха най-сполучливи?
-Любопитството да хапна нещо ново е главния двигател за приготвянето на рецепти ми.Замислям се колко нездравословни са любимите десерти и търся все повече полезни заместители на сладкото.Тези с много пресни плодове са ми слабост.Харесвам таханите,ядковите пасти и масла.Лютия фъстъчен сос,който приготвям е изключително интересен и приятен.Отглеждам си подправки на балкона.Без тях няма как да пресъздам традиционния вкус на дадено ястие.Една клонка босилек или розмарин моментално те пренася в друга страна.Брашното от лимец ми става любимо.

6. Имаш ли предпочитана кухня - балканска, френска, азиатска, и кои са най-добрите ти попадения в нея?
-За мен нашата си е най-вкусна.Яхниите са ми любими,а не минава пролет без да вкусим нашата копривена каша по тетевенски с много яйца,суши чушки и сирене :) Френската кухня ме привлича с нейното богатство на десерти.Не мога да им устоя и в блога си личи тяхното предимство.Обожавам супи,кишове,галети.Италия е не по-малко любима дестинация.Всички видове паста,класическото Тирамису и онези прости,но богати на вкус и аромат ястия са причината да обичам тази кухня.Има много неща,които искам да опитам,но трудното намиране на чужди продукти в малкия град не ми дава тази възможност.Източната кухня ми е по-чужда,но съм опитвала някой неща и ми харесват.

7. Откривала ли си странно приложение на някой продукт или подправка, което би споделила с нас? (например черен пипер в сладкия пай и т.н.)
-Миналото лято приготвих сладолед от сладки картофи.Оказа се с толкова интересен вкус,че трудно някой би определил от какво е направен.Семки от пъпеш използвах за направата на млечна напитка,а канела например за подправка в лимонов сос за паста.Странни,но доста успешни попадения. :)

8. Имаш доста рецепти с френски макарони в блога. Какви са тънкостите в приготвянето на този деликатес?
-В тези сладки бижута се влюбих преди година и съм ги приготвила около 20 пъти.В тях ме привлича точно факта,че не винаги се получат.Има голяма възможност за експерименти и от към добавка в черупките и още повече разнообразието за крем.Тънкости има във всеки един момент на приготвянето им.Като се почне от качеството на продуктите,та до най-важната част печенето.Белтъчно-бадемовото тесто нито трябва да е рядко,нито гъсто.Важна е влагата в помещението,различна е температурата за печене при всеки вид фурна.Правила съм макарони по няколко различни рецепти,с различни техники и все още не съм убедена коя е най-добрата и сполучлива.Малко е на магия работата с тях :)

9. Каква е най-любимата закуска у вас?

-Филийки с масло,домашен конфитюр от ягоди и сирене.Билковия чай е задължителен.Варени макарони със захар и сирене също са сред харесваните,макар да са доста вредни заради количеството захар,което използвам. :) Сладка баница,палачинки...закуските ни са предимно сладки.Жалко,че само в неделя можем да им се насладим.

10. А постните ястия, които умееш да приготвяш най-добре и всички ги харесват?
-Богати на зеленчуци супи,огретени,лесните ястия като печени чушки с яйца или доматена манджа са тези,които най-много ни се ослаждат.Тиквички на чипс,пълнени или на мусака.Зрял боб с много девесил или яхния от зелен с прясна чубрица са манджи,които ще приготвям винаги.Открих,че комбинацията от грах и мента е много вкусна.На пюре или в паста са страхотни.

11. Шеф Манчев и шеф Шишков бяха на гости при теб миналата година. Какво им приготви и какви бяха техните реакции?
-Исках да се представя възможно най-добре и това бяха най-напрегнатите ми две седмици.Постарах се да приготвя всичко,което имах като идея,за да представя продуктите си и извън бурканите.Имах само един час на разположение преди да дойдат и затова се наложи предната вечер да готвя 6 часа след работа.Реакцията още при вида на масата беше ,,Уауу,, от всички.Получих одобрение и след дегустацията.Приготвих свински ребра на фурна с конфитюр от люти чушки,бобена салата също с него и домашно сирене в неговата компания.За конфитюра от чесън избрах глазирани чеснови пилешки бутчета,задушени пресни картофи с конфитюра и мариновани печени чушки също с него.Без питка на българска трапеза не може и един сладкиш с рачел от тиква за десерт към третия продукт.

12. Кое е последното интересно нещо, което научи в кухнята?

-За съществуването на кайсиево брашно :) Купих си два пакета и нямам търпение да го вложа в нещо интересно и много вкусно.Очаквайте го :)

Translate

Най-четени рецепти последните 7 дни