неделя, 15 април 2018 г.

Интервю за Блоговодител - Годишни награди за кулинарни блогове 2017

Блогът на Ирина Андреева Jolie Манджичките на Jolie е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Ирина Андреева се състезава в следните категории: Гозбите на баба – Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня; Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство; С аромат на ванилия – Най-добър блог с печива и десерти.

Гордея се с всяко внимание, което ми оказват читателите

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Ирина Андреева и съм на 30 години. Псевдонима Jolie използвам още от ученическите си години. Родена съм, израснах и живея в гр. Тетевен. През 2006 година завърших кулинарна паралелка в Ловеч. Тогава ми харесваше да готвя, но все още не бях влюбена в кулинарията:) По стечение на обстоятелствата не отидох да уча висше по специалността и никога не съм практикувала професията си. Веднага след това започнах работа като продавач-консултант в семейната фирма за търговия с пресни плодове и зеленчуци. Вече 12 години с баща ми сме един екип. Благодарение на него не познавам нищетата и какво е да трепериш за работата си, за заплатата си и т.н. Минусите на това да имаш собствен бизнес в този занаят е минималното свободно време, тежката хамалска работа и да гледаш как хората си почиват на празници, а ти работиш за тях, двойно повече от обикновено. :)
Воденето на кулинарен блог е единственото ми хоби. Всяка свободна минута, всяка мисъл и интереси са ми свързани с храна, готвене, продукти, книги, списание, блогове, снимки… Не че нямам и други интереси, но това е моята страст, нещото, което ме прави щастлива :) Не ми е скучно да се занимавам само с това. Готвенето е толкова разнообразно и интересно занимание, че всеки дръзнал да го погледне не само от нуждата да се храним ще се заплени. Чрез него разведрявам ежедневието си, почивам си от напрегнатия ден. Всеки път очаквам нещо повече от себе си, нещо ново, което ще изненада самата мен :)

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Преди да създам блога си, направих албум във Фейсбук профила си само със снимки. За това ме вдъхнови моята най-добра приятелка, която си беше качила няколко ястия и идеята много ми хареса – да покажеш какво си сготвил. След около година създадох страница във Facebook, в която събирах рецептите си от 2012 г. От там се родиха „Манджичките на Jolie“. Нямах никаква представа колко много хора като нея и мен снимат храната, която готвят и после я споделят. Започнах да получавам много харесвания, запитвания за рецептите ми, включих се в няколко конкурса. За моя изненада спечелих някои от тях. Рецептите ми бяха обикновени, не проявявах много креативност, а за снимане имах само едно дигитално апаратче и щраквах вечер чинията на лампа. Две години след това открих случайно, че мога да си направя блог. Вписах няколко рецепти, но не продължих. Винаги съм си мислела, че блогове водят само хората, които правят страхотни снимки, имат различни и интересни рецепти от тези, които ядем всеки ден и могат да изпишат цял роман с история преди съществената част. Изобщо не бях наясно с нещата. Дадох нов живот и вкус на блога си през март 2017 г. Имах нужда да подредя рецептите си по етикети, да е всичко прилежно и леснодостъпно за читателите, защото определено това най-много липсваше в страницата ми. Интересите ми относно самите рецепти се промениха, вече водех кулинарна рубрика в един сайт и във вестник. Исках да показвам по-качествени материали на читателите. Исках да съм като тези кулинари, на чиито снимки ахваш и ти се дояжда веднага. Знаех, че мога, просто ми трябвае време, за да го постигна. С хонорарите от рецептите си купих фотоапарата, за които винаги съм мечтала. Исках да си го взема именно със средства изкарани само от готвенето. И успях! Дори вече имам доста апетитни кадри на последните рецепти, с които много се гордея:)

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Традиции не мога да кажа, че имаме вкъщи, защото още на 16 станах домакинята у нас. Не съм живяла и с баби и дядовци. На празници приготвям всичко набързо след работа или от предната вечер. Дори на най-натоварените Коледни и Великденски обаче, трапезата е подредена както си му е реда, пък било то и чак в 22 часа. Не мога да си позволя да взема нещо готово или да не меся питка тогава. Задължително напролет си правя сладко от ягоди и винаги имам от него в мазето. Неделната закуска е много важна за мен, защото това е единствения ден от седмицата, в който закусваме вкъщи, макар да е винаги към 12 часа. Готвя още от много малка, защото така се налагаше. Със сестра ми често ние приготвяхме вечеря за родителите ни, които бяха постоянно на работа. Спомням си ястие, което правехме най-често -картофена манджа на фурна. И до днес ми е любима. :)

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Да готвя ме е научила майка ми – като съм я гледала и ми е показвала някои неща. Със сестра ми сме правили доста експерименти. В училище часовете по практика ми бяха любими и нямах търпение да мине теорията. Най-много умения и техника обаче съм натрупала сама, след като започнах да снимам манджите си. Кулинарните книги, списанията и основно интернет имат заслуга за това, което мога и знам. Надявам се да съм предизвикала у някого интерес към готвенето, следейки моите рецепти. Малката ми племенница, която е на 4 години, няма търпение като дойде у дома да вземе нещо и да си бърка, да готви въображаеми супи. Един път ми помага да пълним чушки с яйца и сирене. Много и беше интересно. Но то си е и в кръвта й. Всички в рода ни готвят много вкусно.:)

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на кулинарен блог ми дава свобода. Приготвям това, което харесвам и когато си поискам. Готвя в моята си кухня. Представям ястието както пожелая и снимането ми доставя не по малко удоволствие. Значимо е, полезно е и ме разтоварва от ежедневните тревоги. Учила съм за готвач, но никога не бих работила като такава, защото между професионален и любител готвач разликата е огромна. Не си се представям затворена на едно място и да готвя всеки ден по едно и също меню. Чрез блога си „пътувам“ постоянно. Всеки дръзнал да влезе в него ще сподели моите вкусни екскурзии:) Не пиша уводи към рецептите си, за да може всеки сам да създаде собствена емоция от избраната рецепта.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Преди споделях почти всичко, което сготвя, и това се харесваше на читателите. Харесването обаче се свеждаше до това, че те обичат да си похапват даденото ястие, а не че са открили нещо ново, което да опитат и им е интересно. Наскоро се промени изцяло виждането ми за това какво искам да представя на читателите. Започнах да готвя по-интересни ястия, да изпробвам нови и непознати за мен продукти, да ги представям по много по-красив начин и само тях да споделям. Няма смисъл да качвам рецепта за таратор например, ако в него няма нещо интересно и креативно. Вдъхновението ми за нова рецепта може да дойде от самия основен продукт, от някоя подправка, от приборите или пропсовете за сниката… Ако не мога да представя някое ястие така както искам, не го приготвям изобщо.:) Имам вече безброй каренца и покривки, прибори, които ползвам само за снимки, един куп дъски и подложки, фонове… Дори само според тях избирам какви рецепти да представя.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Всички моменти помня, откакто започна всичко. Има и такива обаче, които така разтърсват живота ти, че се чудиш истина ли е, сънуваш ли? Запознанството ми с Йоли, екипа й от „Домашна кухня с Йоли“ и възможността да вляза в нейната кухня от предаването, да помагам в приготвянето на вечерята, на която бяхме специални гости с моя приятел, са незабравими моменти. След това се видяхме още два пъти. В Йоли има нещо магично и се радвам, че я познавам. Тя дава такава позитивна енергия, каквато цял живот не би могъл човек да събере:) Срещата и готвенето заедно с Рудолф ван Веен в София пък, е повече от сбъдната мечта. До един момент го гледах и му се възхищавах само от екрана, а в следващия – готвя с него. Не може да се опише с думи това изживяване. Гостуването на шеф Манчев и шеф Шишков, благодарение на моите продукти. Готвих на благотворителен коледен търг заедно с децата от Дневен център за лица с увреждания в Тетевен по покана на тяхната директорка Бранимира Павлова. Два месеца се подготвях какво да представя заедно с децата. Купих си всички материали и продукти, занесох си собствената печка даже. Тази светлина и искрица в очите на тези слънчица е най-голямата награда за всичко, което съм направила до сега. Всеки трябва да изпита поне веднъж в живота си тази емоция. Чувствах се като най-специалния човек. Всички ми се радваха, прегръщаха ме и имаха голямо желание да готвим заедно:) Всички публикувани рецепти в различни вестници, списания и книги, представянето на блога ми в любимо кулинарно списание и моя снимка на корицата са моменти, за които си струва да живееш. Моментът, в които разбрах, че съм номинирана за блог на годината е голямо признание. Всичко значи много за мен, защото знам какво ми е коствало, за да ги имам всички тези спомени и с колко любов съм приготвила всяко ястие, за да ги заслужа.

Сладко или солено?

И двете по много :) Все пак съм зодия Телец :)

На кокал или с корен?

Предпочитам всичко с корен, но ако трябва да е на кокал, нека да е свинско:)

В какво се състои радостта от храната за теб?

Всеки един детайл, текстура, аромат, визия, поднасяне… За мен е важно как изглежда храната. Ако трябва да изям нещо любимо на тъмно, няма да мога да му се насладя пълноценно. Вкусът обаче за мен е толкова от значение, че рядко заменям любима марка с друга. Обичам да казвам, че вкусовете на хората са точно колкото самите тях. Аз например не мога да ям домашно сирене и мляко, ако ще да са най-вкусните на света. На мен не ми харесват и точка. :)
Радост ми носи още идеята какво ще сготвя за вечеря. Подбора на продуктите, самия процес на подготовка, същността на готвенето, сервирането и насладата от вкусната порция. Всичко ме радва. Храната е двигателя на света. Дори не мога да определя какво повече обичам-да ям или да готвя :)

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На моя любим. Няма по-мил и добър човек от него. Той е винаги до мен и ме подкрепя безусловно за всичко. Готов е да ме изслуша дори за стотен път, когато му обяснявам за новите си цели и постижения, за всички рецепти, за идеите за снимка и т. н. Дегустира моите експерименти, търпи липсата ми на внимание, заради ангажираността ми в малкото свободно време, което имам за моето хоби. Знае, че съм щастлива, когато правя това, което обичам. Понякога ме мъмри, че не се наспивам, за да пиша рецепти по малките часове, но времето лети, а музата трябва да се сграбчи.
Ще я посветя и на майка си, разбира се. Тя ми дава тази вътрешна сила да успявам, да не се предавам, да гледам само напред, да вярвам в себе си и да постигна всичко, за което мечтая. Тя е винаги с мен, тя е в сърцето ми и ме води по правилния път. Когато я загубих внезапно (тя беше едва на 34 години) някак си започнах да изживявам нещата прекалено насериозно. Придавам на всичко голямо значение, защото най-важното вече го няма и искам да компенсирам липсата. Спрях да правя дългосрочни планове, защото се страхувам дали ще дойде утре и се боря за всичко на всяка цена. Тя не можа да остави на мен готварска тетрадка и това много ми тежи. Иска ми се да пресъздам нейните гозби, но не си ги спомням.
Ще я посветя и на моята най-добра приятелка. Тя е съкровището, което открих преди 16 години чрез обява за запознанства. От тогава до днес с нея сме задно в радост и тъга. За нас разстоянието не е от значение и това, че сме се виждали един единствен път на живо е само доказателство, колко силно и истинско може да бъде едно приятелство. Стотиците й писма, чрез които си кореспондираме и до днес, са най-ценните ми вещи вкъщи. Тя ми е единствена, тя е част от моето семейство. Тя първа научава идеите ми, на нея първа показвам повечето снимки преди да ги пусна в блога. Тя е отлична домакиня и страхотна готвачка. Първия екземпляр ще е за нея. :)
Не на последно място ще я посветя и на баща ми и сестра ми, които обичам безкрайно.
Един ден „Манджичките на Jolie“ ще бъде красива кулинарна книга, която ще носи в домовете на хората наслага и удоволствие от готвенето. Знам, че някога ще се случи!

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордея се с всяка една рецепта. Струва си всяко едно включване на фурната. Всяка кулинарна инициатива, в която съм се включила, ми е донесла само ползи, дори на моменти да не ми е изглеждало така. Спечелила съм до момента над 100 кулинарни конкурса и от всеки освен материална награда си взех и незабравими емоции, приятели, нови умения, още по-силен дух и хъс. Гордея се с всяко внимание, което ми оказват читателите. Познати и непознати ме поздравяват и питат кога ще има нещо ново. Гордея се, че около мен има само хора, с които се обичаме взаимно, живи и здрави сме и това ми стига да съм най-щастливата жена на света.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Когато се захванах да правя френски макарони за първи път, прочетох един куп различни рецепти, статии за трикове, съвети… Но нали съм голям инат и си казвах, че не ми се вижда никак трудна тая работа и сякаш се превъзнасят, че е нещо много сложно. Реших да не спазя това, да не спазя онова и така 4 последователни вечери. Естествено, всички опити бяха провал. Освен спуканите черупки и такива без крачета, имаше случай на смес, която стоеше на вода и след час печене. Пълен ужас. Имах останало бадемово брашно колкото за още една проба и на петата вечер вече си казах, че за да успея, не трябва да се правя на ударена, ами да спазвам всичко. Забърках сместа, шприцовах, изчаках да засъхнат и ги пъхнах във фурната. Хора, толкова много се молех да се получат, че вероятно и в църква така не съм се молила. Седях и гледах втренчено през прозорчето розовите кръгчета и в момента, в които се образуваха крачетата направо се разплаках. Толкова бях щастлива. От този момент това е десертът, които съм направила най-много пъти и ми доставя най-голямо удоволствие при приготвяне. Помнете – четете внимателно и следвайте стъпките на всяка рецепта. Ще видите колко лесно може да бъде и най-капризното ястие. Не се отказвайте след провала, никога!

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Гордея се с всички ястия, които съм приготвила, защото всяко едно е безумно вкусно. Ще ви представя именно рецептата за гореспоменатите френски макарони, защото тя ме научи да вървя напред, да не се отказвам, да експериментирам, да избирам трудното, защото то е най-сладко. Бъдете здрави! :)


Френски макарони с черен шоколад и малини


Необходими продукти:

60 г (около 2 бр.) белтъци
50 г бадемово брашно (пресято поне 3 пъти преди меренето)
115 г пудра захар (пресята 3 пъти)
40 г кристална захар
щипка сол
червена сладкарска боя
за пълнежа: 100 мл сладкарска сметана
100 г черен шоколад
конфитюр от малини

Начин на приготвяне:

Измерете добре всички продукти. Белтъците отделете от жълтиците поне 3 дни преди приготвянето на макароните и оставете в хладилник в кутийка. Извадете преди приготвянето, за да станат на стайна температура.
Пресейте заедно пудрата захар и бадемовото брашно. В чиста и суха купа разбийте белтъците на пяна с щипка сол на средни обороти на миксера.
Увеличете оборотите и постепенно, без да спирате, добавете малко по малко кристалната захар.
Разбийте, докато получите лъскави белтъци с не много твърди върхове.
Добавете сладкарската боя и разбийте отново. Не прекалявайте, защото иначе макароните ще са много чупливи.
Към разбитите белтъци започнете да добавяте на три пъти бадемовото брашно с пудрата захар, като бъркате със силиконова лопатка.
Бъркането става по метода наречен макаронаж или фолдинг. Загребвате смес и минавате с лопатката по стената на купата, завъртане и притискате сместа в средата към дъното и изтегляте към вас. Повторете няколко пъти, докато поемете всичкото брашно и сместа стане гладка. Трябва да се стича по бъркалката, но да е гъста. Не прекалявайте с бъркането, за да не спаднат прекалено белтъците.
Напълнете сместа в пош с кръгъл широк накрайник.
Щприцовайте кръгчета с големината около 4 см диаметър върху застлани с хартия за печене две големи плитки тави. Оставете разстояние между тях или използвайте специална силиконова подложка за макарони.
Оставете да починат поне за час, докато хванат коричка отгоре и не лепнат при пипане. Времето зависи от влажността на помещението.
Печете макароните в загрята фурна по средата за 15 минути на 150 градуса. Не затваряйте плътно вратичката, за да излиза влагата. Поставете дръжката на дървена лъжица за улеснение.
Готовите макарони трябва да образуват поличка след печене или крачета, които не бива да са с диаметър по-голям от самата основа.
Оставете да се охладят и отлепете внимателно от хартията.
Пригответе ганаша, като разтопите на водна баня шоколада и сметаната.
Разбъркайте добре и оставете да се охлади. Изсипете в пош.
Сортирайте макароните две по две еднакви по големина.
На дъното на едната сложете в средата малко малинов конфитюр и щприцовайте ганаша по края на черупката. Слепете с втората. Така процедирате и с останалите.
Оставете в хладилник за 24 часа преди да ги хапнете, за да могат да омекнат и да поемат от крема.



публикация от 12.04.2018
Блогът на Ирина Андреева Манджичките на Jolie е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:
Блогът се индексира в Блоговодител от 14.03.2017. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Манджичките на Jolie на Ирина Андреева

4 коментара:

  1. Голяма сладурана си, желая ти успех!

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно ми бе да прочета!
    наскоро бях наблизо до Тетевен, но така и не успях да го разгледам:)
    Макароните ти са страхотни. Колкото до Блоговодител - там съм пас:)
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви,Весела! :) Жалко,че не сте го разгледали,през пролетта града ни е особено красив и се гордея много с него. :) Тези макарони са наистина много специално за мен,както съм спом наша по-горе :) А за Блоговодител...каквото и да кажа,ще е малко,защото чрез него открих страшно много други хора влюбени в храната като мен,популяризира рецептите ни и дава смисъл на всичко,което правим да достигне максимално близо до читателите :) Тази година се вълнувам много за церемонията,за това,че ще имам възможност да видя на живо останалите блогъри и основателите на Блоговодител :) Ако желаете може да ме подкрепите в категориите горе през линковете :) Всичко най-добро ви желая! :)

      Изтриване

Translate

Най-четени рецепти последните 7 дни