Незабравима среща с Рудолф ван Веен *** 22 май 2014 г. :)

 

   Силните емоции и незабравими мигове от живота трудно се описват с думи.Те трябва да се усетят.Срещата с Рудолф ван Веен за мен бе постигната мечта.Шанс,който грабнах и му се насладих до край.Попих в себе си всяка секунда.В един момент той бе само любим телевизионен кулинар,който гледах с интерес,а сега е човек,който стоеше до мен,говореше ме,гледаше ме в очите и ми показваше какво да направя за изпълнението на общата рецепта с финалистките от конкурса. Целият месец,през който траеше конкурса в стомаха ми имаше една такава тръпка,която не ми даваше мира.Исках да спечеля.Исках да го видя на живо,исках да готвя заедно с него.Исках и го направих.Успех да го впечатля с моята рецепта.Толкова много се вълнувах последните дни. 

Вече бяхме пред Paradise Center.Чухме се за последни уточнения с човека,който отговаряше за нас,финалистките.В целия мол беше пълно с клонинги на Рудолф,който раздаваха балони на минувачите.Много оригинална идея. 

На първо място трябваше да открия кутия за подаръка на Рудолф и букет на Йоли.Силно се разочаровах от прoдавачката в цветарския магазин,която все едно беше вързана в ръцете.Цветята,който купих се наложи да разопаковам и опаковам отново,за да прилича на букет.Хвана ме яд,че не си взех още от Tетевен,а чаках да го купя от там.Но както и да ,все пак исках да я зарадвам.:) 

 

Вече беше към 17:20,когато слязохме вече при сцената.Запознах се първо с (незнам дали да му казвам името?!? )с момчето,което ни организираше.Много мил и внимателен,както ми се струваше от разговорите.С него си побъбрихме.Той ми показа и една от победителките,която беше дошла първа,Ася Петрова.

Веднага отидох,за да се запознаем.След това дойде Мария,Румяна и накрая Анета.Освен много добри кулинарки те са и много красиви и мили дами,с който много се радвам,че се срещнах.

Обсъдихме няколко неща,но всички най-много очаквахме самата среща с Рудолф.През това време се видяхме с баба Данче.Много мила жена.Тя научи Рудолф да прави българска баница. :) Щракнахме се за спомен и зачакахме началото.Малко преди него се срещнах и с прекрасната и усмихната Йоли!

Знаех си,че ще е там.Още щом я зърнах нямах търпение да я гушна.Красива и с голяма усмивка,която кара човек да забрави всяко притеснение.Поговорихме си малко и след това тя излезе на сцената.Не можах много да гледам,тъй като съм по ниска и само се надигах на пръсти през цялото време,за да гледам Рудолф и Йоли! :) Казаха ни,че ние сме след баба Данче.

Дойдоха няколко охранитела при нас и ни преведоха от другата страна близо до сцената.Все едно бяхме истински звезди та чак и с охрана :) Не след дълго обявиха и имената ни и ние излязохме една по една пред масите за подготовка на десерта.Започнаха да ни слагат микрофони.

 

Моят постоянно падаше от ушите ми и това малко ме притесняваше,но знаех,че това е моят миг и не исках да го проваля за такава дреболия.

Рудолф дойде първо при мен и тогава му подарих подаръка си.Той много се зарадва (надявам се и като го отвори да е така).Той ми говори,аз му говоря,преводачката говори,малко стана една какафония и не знаех какво да обясня,ту на някакъв английски,ту на български.... 

:) Той мина и покрай другите финалистки,След това ни казаха на всяка една какво да правим.на мен се падна да режа плодовете за десерта.Започнах съсредоточено да режа ягоди,киви и банани.Искаше ми се да гледам и другите какво правят и самия Рудолф,но имах и доста работа.Ножовете режеха ужасно,цялата станах по ръцете с плодове и едвам държах ножа,защото плъзнеже много,но внимавах да не се порежа.

Направих няколко рози от ягоди,но след като ги оформих и нарязах и другите плодове,асистентката взе една голяма купа и просто бутнахме всичко там и стана един качамак от плодове,а от розите нямаше и помен :) като се опитах да попитам нещо ,ми казваха да не говоря на микрофона. :) искаха още и още плодове,режех,режех....След това Рудолф дойде и ми каза да нарежа ананаса на четири.Обаче нямаше голям нож.Намериха му и той ги разряза и довърши десерта :) 

Получи се страхотно.Всеки допринесе за него,а разбира се въображението на Рудолф го направи блестящ :) Качихме се всички на сцената и всички започнаха да ръкопляскат :)След това Рудолф ни връчи страхотните награди от Panasonic и 24Kitchen. :) 

 Слязохме от сцената и обявиха,че Рудолф слиза при публиката да раздава афтографи и а се снимат с него.Веднага го наобиколиха при масичката в ъгъла.Беше обграден от охрана.И последва една блъсканица......

Всеки викаше и се вайкаше дали ще се дореди,Казаха,че за всеки ще има афтограф,но уви не бе така.Изгубиха много време за едни,който си говореха с него и се снимаха по няколко пъти,а другите чакахме ли чакахме.... След това призоваваха само децата да се снимат,а те горките дали изобщо осъзнаваха кой е този чичко и какво прави,но.... нали деца са.Аз успях най-накрая да се вмъкна с още 5 човека за обща снимка.

Една жена снимаше с апарата на всеки.Когато снимаше обаче с моя тогава си говорех с Рудолф и не можах да погледна в обектива,а и снимката беше доста размазана.Охраната започна да креши,че това е последната снимка .Аз грабнах апарата си и си направих селфи с Рудолф,който постоянно се усмихваше и беше много мил през цялото време.

Не можах да получа афтограф,но пък получих толкова много за разлика от други,който дори не го докоснаха.Охраната започна да го изтегля към другия край,а той ни махаше през цялото време. :) И го отведоха зад една врата.Преживяването беше страхотно.

Тогава видях,че скъпата ни Йоли дава афтографи на едни деца при сцената.Отидох ,за да се подпише и на мен.Съжалих,че не взех със себе си втората и книга,за да ми я подпише,но пък мобе би при следвшата ни среща някой ден :) Пак си побъбрихме.Отидох да помоля за снимка организатора на нас финалистките,за да имам спомен и с него.Качихме се на сцената и се щракнахме два-три пъти. :) 

Казахме си колко хубаво е минало всичко и си взехме довиждане.Обиколихме след това мола за последно.Направих няколко покупки.

Вече беше доста късно и се отправихме към обратния път за вкъщи.Много динамичен,емоционален и незабравим ден.Срещата с Рудолф е онзи момент,заради който си струва човек да живее.Ще остане завинаги в сърцето ми и един ден след много години се надявам да разказвам всичко написано тук на внуците си! :) И ще им кажа винаги да следват мечтите си,защото те наистина се сбъдват! :) Благодаря на всички,който допринесоха всичко това да ми се случи! :)